Шшшшшшшт

      Само не казвайте на майка ми за тази статия.
      Това е много кратка статия, както може би вече сте разбрали, но смятам, че ще свърши работа.
      Не знам дали майка ми ще пише статия за това, но ако ще публикува, искам да я изпреваря. Все още не е готово за статия, но ако изчакам още малко, може мен да изпреварят. Това е нов чифт обици, които са почти готови.

Недовършените обици 

 Вече ви казах, всъщност написах

   
      Мисля, че е хитро да слага сол вместо брокат и памучени топчета, и плодчета от иглолистни дървета за дръжки.
      Според мен обиците ще станат хубави, но изобщо не разбирам за какво е тази смачкана хартийка.
      Е, смятам, че ще разберете, но не в моя блог. Ако прочетете предишната ми статия, може и да се досетите в кой блог навярно ще е показано за какво служи хартийката.
      Пише го!!!

От мен чао!     

Анонимус    

Коледна приказка

      В тази статия ще разказвам за една джуджешка къщичка, която направихме с майка ми. Тази къщичка е пренадзначена за коледна украса. Моята майка също има блог и тя също е публикувала статия за джуджешката къщичка и ви препоръчвам, ако не сте чели нейния блог, да го прочетете! Блогът ѝ се казва " Сплетни зад плета " и може да го потърсите като spletnizadpleta.blogspot.com

      Да се върнем към темата.

Ето това е джуджешката къщичка.

      Тази идея хрумна на майка ми преди, мисля, че две години, докато се ровеше в интернет.
      И така, взехме един кашон и изрязахме две от страните му. Направихме покрив и залепихме по една картонена лента по средата на двете странѝци. След това направихме пода и оцветихме всичко. След като боята изсъхна, залепихме пода върху лентите и сложихме един неподострен молив за колона. 
      Остана само да я обзаведем! Сложихме за килим подложка за чаши с чай или кафе, която мама беше изплела (не за целта), но стана много добре. Направихме капаци и изрязахме местата за прозорци. След това изрязахме врата от задната страна на къщичката и леко я открехнахме. Накрая направихме камина, маса, столчета и стълби и ги наместихме на местата им. Сложихме джуджета и подаръци, за да изглежда по-коледно.
      Решихме да направим и Дядо Коледа и направихме! Майка ми направи шейна и залепихме за нея Дядо Коледа (който всъщност беше играчка за елха). После го закачихме за един гирлянд точно над къщичката, за да изглежда, че лети.

         

      Тази година ( всъщност миналата 2014 ) направих хартиена горичка и я сложих пред къщичката на джуджетата. Сложих и един дървен елен на принтера. Принтерът обаче в момента не се вижда, понеже е покрит с бял плат.
      Както и да е. Завързах част от прежда и за шейната, и за елена, за да служи като юзди...

      Сега ще ви покажа как можете да си направите такава горичка в няколко стъпки:

Какво ни трябва?
Няколко листа, ножица (за препоръчване малка, ако нямате малка - и голяма) и един молив

• Взимаме един лист и го сгъваме по формата на хартиена хармоника, като от сгъвка до сгъвка трябва да има поне 4 см.
• Рисуваме избраното от нас дърво в долната част на листа, но не започваме от края му, а оставяме 1 см разстояние и тогава рисуваме ствола. След това правим черти от двете страни на ствола, както е показано на клипчето по-долу. 
• Изрязваме получената фигура от листа и я разгъваме. 

Ако искате да направите горичката си по-голяма повторете упражнението още няколко пъти. Но не забравяйте, може да използвате употребения лист поне още веднъж.

В зоопарка ( 1 )

      Като за начало ще започна да пиша за 1. глава от моята книга.
      Ето каква е тя. 

Името на тази книга е:

Магически свят

I глава

В зоопарка

 

      Мак, Рик и Бен бяха три деца от 4-ти клас. Те играеха заедно и бяха добри приятели.    

      Рик беше едно умно и честно момче. Обичаше да играе със своите приятели Мак и Бен.

      Един слънчев пролетен следобед след училище момчетата отидоха в зоопарка и си разказваха какви искат да станат като пораснат. Рик каза:

      - Аз искам да стана магьосник.

      - Магьосник?! - възкликна Бен.

      - Да, магьосник - потвърди Рик.

      - Аз пък искам да стана водолаз - заяви Бен .

      - Това е хубава професия, а и много интересна - каза Мак, - но аз искам да стана фокусник.
      - Защо искаш да станеш водолаз, Бен? - запита Рик.
      - Защото да си водолаз е интересно, а и освен това има много видове водолази: един за спасяване на хората, друг за поправяне на счупени мостове, за изследвания и така нататък.
      - Аз искам да стана фокусник, защото фокусниците изнасят интересни представления като например фокуса на Астор, в  който той си маха главата.
      - Астор може да си маха главата! И как го прави? Не ти вярвам! - каза Бен.
      - Аз пък ти вярвам, аз вярвам във всички чудеса - заяви Рик, - а пък това е фокус, той не си маха главата наистина.
      - Така е - потвърди Мак.
      За известно време всички замлъкнаха. После Мак попита:
      - А ти, Рик, защо искаш да станеш магьосник?
      Рик не отговори.
      - Кажи ни, Рик!
      - Аамии, защоотоо...
      - Хайде Рик, кажи ни!
      - Ами защото искам да мога да правя магии и да мога да превръщам жаби в лебеди или пък в крокодили.
      - Да, да, магьосник - изшушука тихо Бен.
      - Престани, Бен, чухме те, няма да ти е приятно да ти се присмиват за това, че искаш да станеш водолаз нали?
      - Може и да не ми е приятно, но никой не го прави.
      - Постави се на негово място, Бен.
      - Ооо, извинявай, Рик! - подигравателно каза Бен.
      - Хайде, Рик, да си тръгваме, вече не ми се стои с Бен.
      - Първо да видим маймуните и гепардите.
      - Добре! - каза Мак.
      Скоро стигнаха до маймуните. Те скачаха от клон на клон, премятаха се и размахваха опашки насам-натам, бяха толкова забавни, че Мак подскочи от удивление!
      Бен продължи да се заяжда и когато млъкна, Рик и Мак се отклониха от главния път и оставиха Бен сам.
      Когато наближиха клетката на гепардите, двамата ускориха крачките си.
      Гепардът беше само един, но той бе най-добре познатото животно на двете момчета. Те се доближиха до клетката и когато ги видя, гепардът се залепи за решетката. Мак измъкна кюфтето от сандвича си и го хвърли на животното пред него. То се нахвърли лакомо върху месото и когато го изяде, започна да мърка.
      Почти бяха стигнали до изходната порта; неочаквано пред тях изскочи Бен.
      - Извинявайте, приятели! - каза той.
      - Няма проблем, но друг път внимавай какво говориш - каза Рик. - Искате ли тази вечер да спите у нас?
      - Даа! - отговориха в хор Мак и Бен.
      А какво се случило по-нататък, ще разберем в следващата глава.
   

      Ако се чудите за какво служат цифрите в заглавието, сега ще ви обясня -  служат, за да разберете за коя глава от книгата " Магически свят " се разказва в тази статия.