Как планът на сквинтите бе разкрит ( 4 )

IV глава

Как планът на сквинтите  бе разкрит

   
   
   
   
      - Тихо! Някой идва! Мароун, отиди да известиш на господаря Оскорп!
      Тежките стъпки на сквинта ехтяха в мъртвата тишина.
      - Господарю!
      - Кажи, жалка твар такава!
      - Господарю, от изток нахълтват безмълвните войни. Вече са преминали през първата порта. Приближават се!
      - Защо научавам чак сега? Доведи ми веднага веднага този Маркс! Ти си новият ротант! Ако сториш това, което ти казах ще те направя най-висшият ротант и ще знаеш цялата организация!
      - Ротант Маркс, Оскорп те очаква! Ще дойда с теб!
      Тъжна, но полезна бе тая гибел за Мароун.
      - Е, дойде и твоят ред. Сега ще ти покажа картата и плана. Очаквам от теб да го разпространиш!
      Планът бе разкрит пред врага! Още на същия ден Христо избяга, като не забрави да разкаже на сквинтите за плана и направи подобие на себе си, залято със зелена кръв. Сквинтите си помислиха, че ротантът е мъртъв. И така, в кратерите настъпи голямо оживление. Бяха разбрали грешката в плана за защита на Оскорп. Започнаха да правят малки движещи се бомбички, които можеха да минават под оградата. След няколко дни бяха направени достатъчно бомбички за да разрошат втората и третата ограда. Оставаше само четвъртата, но под нея не можеха да минат бомбичките. Трябваше да се направят огромни роботи, които да минат над оградата.

      Сквинт - Чудовище
      Ротант - Титла

Стар приятел ( 3 )

      Още една глава:

III глава

Стар приятел

      На следния ден в едно от междучасията тримата другари се запътиха към една шахта в училищния двор. Скочиха вътре и видяха огромен паяк, висок почти четири фута. Паякът ги изгледа подозрително и запита:

      - От къде сте?

      - От тук сме.

      - Защо сте дошли?

      - Искаме да помогнем на господаря ти.

      - Добре, последвайте ме!

      Четиримата започнаха да обикалят из тъмните тунели, осветявани само от лекия проблясък на малки свещички закрепени на стената. Вървяха около десет минути и най-сетне стигнаха до по-широк и по-осветяван коридор. Скоро стигнаха до порта охранявана от два паяка с размерите на първия.

      - Кои са тези, Боиле?

      - Казаха, че са дошли да ни помогнат.

      - Влизайте!

      Децата се озоваха в огромен, просторен кратер на отдавна избухнал вулкан. Пред тях на дървено бюро седеше паяк, по-голям, по-силен и по-умен от останалите, който разговаряше с едно дете на около 10 години.
      - Алекс! - възкликна Рик.
      - Алекс! - повториха Мак и Бен.
      - Алекс! - учуди се паякът седнал на бюрото. - Нали каза, че се казваш Христо!
      - Да, казвам се Христо. Това са най-добрите ми приятели, но се наложи да излъжа и тях, за да изпълня мисията.
      - Каква мисия? - попита Бен.
      - Все още на сме ви се доверили напълно,така че не може да ви кажем - каза паякът. - Последвайте ме!
      И паякът ги поведе през един много тесен тунел. Скоро стигнаха. Една малка портичка се отвори и групата се озова в един още по-огромен и още по-просторен от предишния. Тук децата видяха малки колиби разположени на няколко улички.
      - Хората тук дойдоха при нас сами. Съгласиха се да ни помагат - каза паякът.
      - А къде са паяците? - запита Мак.
      - Те живеят под земята.
      - Защо? - попита Бен.
      - Там намират храната си.
      - А вие, които сте тук в кратера, и вие ли там живеете? - залюбопитства Рик.
      - Не. Ние не сме точно паяци.
      - А какви сте? - Рик изгаряше от нетърпение да чуе отговора.
      - Ние сме полу хора, полу паяци.
      - Какво означава това? - попита Бен.
      - Ще разбереш.
           

Идеи за всичко част I

      " Кога ли ще порасна? " Смятам, че всички сте си задавали този въпрос като малки.

      Имам толкова идеи!
      " Защо пораснах? " Сигурно сега си задавате този въпрос. Е, аз не знам, не съм била възрастна, че да казвам какви въпроси си задавате. Някой ден ще разбера. Не за всички разбира се!
      Ноо, аз смятах да ви разказвам за мечтите и идеите си. Надявам се обаче да не вземете идеите ми, така че няма да издам всичко. Може би някой ден ще разберете и най-добрата ми идея. А сега ще ви издам някои от тях.

1. Мол-хотел-блок
2. В мола да има басейн, джакузи и сауна
3. Да има и картинг с препятствия 
4. Video Gamer с много електронни игри
5. Play Sport с боулинг, мини писта с препятствия за колелета, писта за ролери, ледена пързалка, няколко тенис маси, батути, стени за катерене, гимнастически съоражения и други
6. Open Аir Sport с голяма писта за колелета, батути, въжета за катерене, лостове, място с трева и без трева, на което да има футболни врати, баскетболни кошове и волейболна мрежа 
7. Два или три тренировъчни салона
8. Смятам мола да се казва "Sport Mall"

 
      Не ви казах само за две от идеите си. Не мисля, че ще се сетите за тях. Ако имате и други идеи, можете да ги споделите при коментарите!

       

Кой е, кой е като мен? част I

     3D картички, а!?
     Не си спомням как ми хрумна тази идея, но първата 3D картичка, която направих, беше за рождения ден на майка ми. Тогава даже ѝ направих две! Вече съм направила към двайсетина, но вкъщи има само 3. Може би се досещате, че и трите са от мен. Е, едната я направихме с баща ми, но беше по моя идея. Започнахме я доста късно вечерта, но ми се доспа и си легнах преди да е довършена. Казах си, че все пак вече съм направила една картичка и няма нужда от втора. Баща ми обаче остана по-докъсно и успя да я довърши.

Картичка от мен и баща ми

Картичка от мен

Пожелание

...

 Това са картичките за 37-я рожден ден на мама. Третата картичка ще запазя за накрая. Тя е за 38-мия рожден ден на мама (последния ѝ засега). Нея ще я запазя за следващата част.