III глава
Стар приятел
На следния ден в едно от междучасията тримата другари се запътиха към една шахта в училищния двор. Скочиха вътре и видяха огромен паяк, висок почти четири фута. Паякът ги изгледа подозрително и запита:
- От къде сте?
- От тук сме.
- Защо сте дошли?
- Искаме да помогнем на господаря ти.
- Добре, последвайте ме!
Четиримата започнаха да обикалят из тъмните тунели, осветявани само от лекия проблясък на малки свещички закрепени на стената. Вървяха около десет минути и най-сетне стигнаха до по-широк и по-осветяван коридор. Скоро стигнаха до порта охранявана от два паяка с размерите на първия.
- Кои са тези, Боиле?
- Казаха, че са дошли да ни помогнат.
- Влизайте!
Децата се озоваха в огромен, просторен кратер на отдавна избухнал вулкан. Пред тях на дървено бюро седеше паяк, по-голям, по-силен и по-умен от останалите, който разговаряше с едно дете на около 10 години.
- Алекс! - възкликна Рик.
- Алекс! - повториха Мак и Бен.
- Алекс! - учуди се паякът седнал на бюрото. - Нали каза, че се казваш Христо!
- Да, казвам се Христо. Това са най-добрите ми приятели, но се наложи да излъжа и тях, за да изпълня мисията.
- Каква мисия? - попита Бен.
- Все още на сме ви се доверили напълно,така че не може да ви кажем - каза паякът. - Последвайте ме!
И паякът ги поведе през един много тесен тунел. Скоро стигнаха. Една малка портичка се отвори и групата се озова в един още по-огромен и още по-просторен от предишния. Тук децата видяха малки колиби разположени на няколко улички.
- Хората тук дойдоха при нас сами. Съгласиха се да ни помагат - каза паякът.
- А къде са паяците? - запита Мак.
- Те живеят под земята.
- Защо? - попита Бен.
- Там намират храната си.
- А вие, които сте тук в кратера, и вие ли там живеете? - залюбопитства Рик.
- Не. Ние не сме точно паяци.
- А какви сте? - Рик изгаряше от нетърпение да чуе отговора.
- Ние сме полу хора, полу паяци.
- Какво означава това? - попита Бен.
- Ще разбереш.
- Алекс! - възкликна Рик.
- Алекс! - повториха Мак и Бен.
- Алекс! - учуди се паякът седнал на бюрото. - Нали каза, че се казваш Христо!
- Да, казвам се Христо. Това са най-добрите ми приятели, но се наложи да излъжа и тях, за да изпълня мисията.
- Каква мисия? - попита Бен.
- Все още на сме ви се доверили напълно,така че не може да ви кажем - каза паякът. - Последвайте ме!
И паякът ги поведе през един много тесен тунел. Скоро стигнаха. Една малка портичка се отвори и групата се озова в един още по-огромен и още по-просторен от предишния. Тук децата видяха малки колиби разположени на няколко улички.
- Хората тук дойдоха при нас сами. Съгласиха се да ни помагат - каза паякът.
- А къде са паяците? - запита Мак.
- Те живеят под земята.
- Защо? - попита Бен.
- Там намират храната си.
- А вие, които сте тук в кратера, и вие ли там живеете? - залюбопитства Рик.
- Не. Ние не сме точно паяци.
- А какви сте? - Рик изгаряше от нетърпение да чуе отговора.
- Ние сме полу хора, полу паяци.
- Какво означава това? - попита Бен.
- Ще разбереш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар