Смешни смешки :) " i или I "

      Здравейте, драги читатели!
      Много съжалявам, че през последните няколко месеца не съм публикувала статии. Но, както виждате, вече пиша този блог.
      Може би се чудите защо тази статия се казва "Смешни смешки :)". Е, ще разберете!?
      Като за начало ще кача двама близнаци, родени от различни родители, които спят (не в своето легло)! :)

      Та има в днешно време едно момиченце на име Елица. Накратко му викат Ели. Един ден Ели отишла на разходка в гората да занесе питка и мляко на здравата си баба, да седнат на полянката и да си хапнат питка с домашна лютеница, да пийнат мляко и т.н. и т.н. ...
      Но по пътя Ели срещнала един вълк. Вълкът попитал:
      - Ей, момиченце, накъде си се запътила?
      - Отивам да занеса на баба питка и мляко - отвърнала Ели.
      - Накъде си се запътилаа? - попитал с насмешка вълкът.
      - Ама ти какво, да не си глух? При баба отивам, като в "Червената шапчица", само дето баба не е болна и живея на около 300 км. от нея.
      - Абе ти луда ли си!? - викнал вълкът. - Остават ти 298 км., докато стигнеш до баба си. Ела с мен да ти покажа няк'во чудо, мисля, че е за ловене на зайци, ама кой ви знае вас, хората... аз иии... абе едно такова, като голяма кола, май се казваше камоон, ама на анлийки май беше, си мислех, че ги смила зайците, та да са по-вкусни, ама на, носили се няк'ви неща от едно място на друго...
      - Вълчо, как ти е името? - попитала Ели.
      - Стоян ми е името, защо питаш?
      - Стояне, първо, не е анлийки, а английски и, второ. не е камоон, а камион и е на български. Come on значи "хайде", разбра ли?
      - Не, ама все пак ела с мен да ти покажа тая машина, дето намерих.
      ...Иии двамата тръгнали между дърветата. Така вървели мнооого, много дълго, провирали се под клони, падали, ставали и най-сетне стигнали до един процеп във висока скала, намираща се на върха на Средна гора.
      - Сега върви зад мен! - изкомандвал вълкът.
      Вълкът повел Ели напред и не след дълго стигнали до една полянка, заобиколена от скали, по средата на която имало табела с надпис: В тайната страна Херадрон ще проникне само онзи с добри намерения и там ще намери съкровище, за което всеки мечтае, макар и да не знае какво всъщност е това съкровище!
----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Ние, херадронци, ви пожелаваме късмет, дано съкровището ви донесе щастие!

      Вълкът се доближил до... и по-нататък друг път :)





   

   

Как планът на сквинтите бе разкрит ( 4 )

IV глава

Как планът на сквинтите  бе разкрит

   
   
   
   
      - Тихо! Някой идва! Мароун, отиди да известиш на господаря Оскорп!
      Тежките стъпки на сквинта ехтяха в мъртвата тишина.
      - Господарю!
      - Кажи, жалка твар такава!
      - Господарю, от изток нахълтват безмълвните войни. Вече са преминали през първата порта. Приближават се!
      - Защо научавам чак сега? Доведи ми веднага веднага този Маркс! Ти си новият ротант! Ако сториш това, което ти казах ще те направя най-висшият ротант и ще знаеш цялата организация!
      - Ротант Маркс, Оскорп те очаква! Ще дойда с теб!
      Тъжна, но полезна бе тая гибел за Мароун.
      - Е, дойде и твоят ред. Сега ще ти покажа картата и плана. Очаквам от теб да го разпространиш!
      Планът бе разкрит пред врага! Още на същия ден Христо избяга, като не забрави да разкаже на сквинтите за плана и направи подобие на себе си, залято със зелена кръв. Сквинтите си помислиха, че ротантът е мъртъв. И така, в кратерите настъпи голямо оживление. Бяха разбрали грешката в плана за защита на Оскорп. Започнаха да правят малки движещи се бомбички, които можеха да минават под оградата. След няколко дни бяха направени достатъчно бомбички за да разрошат втората и третата ограда. Оставаше само четвъртата, но под нея не можеха да минат бомбичките. Трябваше да се направят огромни роботи, които да минат над оградата.

      Сквинт - Чудовище
      Ротант - Титла

Стар приятел ( 3 )

      Още една глава:

III глава

Стар приятел

      На следния ден в едно от междучасията тримата другари се запътиха към една шахта в училищния двор. Скочиха вътре и видяха огромен паяк, висок почти четири фута. Паякът ги изгледа подозрително и запита:

      - От къде сте?

      - От тук сме.

      - Защо сте дошли?

      - Искаме да помогнем на господаря ти.

      - Добре, последвайте ме!

      Четиримата започнаха да обикалят из тъмните тунели, осветявани само от лекия проблясък на малки свещички закрепени на стената. Вървяха около десет минути и най-сетне стигнаха до по-широк и по-осветяван коридор. Скоро стигнаха до порта охранявана от два паяка с размерите на първия.

      - Кои са тези, Боиле?

      - Казаха, че са дошли да ни помогнат.

      - Влизайте!

      Децата се озоваха в огромен, просторен кратер на отдавна избухнал вулкан. Пред тях на дървено бюро седеше паяк, по-голям, по-силен и по-умен от останалите, който разговаряше с едно дете на около 10 години.
      - Алекс! - възкликна Рик.
      - Алекс! - повториха Мак и Бен.
      - Алекс! - учуди се паякът седнал на бюрото. - Нали каза, че се казваш Христо!
      - Да, казвам се Христо. Това са най-добрите ми приятели, но се наложи да излъжа и тях, за да изпълня мисията.
      - Каква мисия? - попита Бен.
      - Все още на сме ви се доверили напълно,така че не може да ви кажем - каза паякът. - Последвайте ме!
      И паякът ги поведе през един много тесен тунел. Скоро стигнаха. Една малка портичка се отвори и групата се озова в един още по-огромен и още по-просторен от предишния. Тук децата видяха малки колиби разположени на няколко улички.
      - Хората тук дойдоха при нас сами. Съгласиха се да ни помагат - каза паякът.
      - А къде са паяците? - запита Мак.
      - Те живеят под земята.
      - Защо? - попита Бен.
      - Там намират храната си.
      - А вие, които сте тук в кратера, и вие ли там живеете? - залюбопитства Рик.
      - Не. Ние не сме точно паяци.
      - А какви сте? - Рик изгаряше от нетърпение да чуе отговора.
      - Ние сме полу хора, полу паяци.
      - Какво означава това? - попита Бен.
      - Ще разбереш.
           

Идеи за всичко част I

      " Кога ли ще порасна? " Смятам, че всички сте си задавали този въпрос като малки.

      Имам толкова идеи!
      " Защо пораснах? " Сигурно сега си задавате този въпрос. Е, аз не знам, не съм била възрастна, че да казвам какви въпроси си задавате. Някой ден ще разбера. Не за всички разбира се!
      Ноо, аз смятах да ви разказвам за мечтите и идеите си. Надявам се обаче да не вземете идеите ми, така че няма да издам всичко. Може би някой ден ще разберете и най-добрата ми идея. А сега ще ви издам някои от тях.

1. Мол-хотел-блок
2. В мола да има басейн, джакузи и сауна
3. Да има и картинг с препятствия 
4. Video Gamer с много електронни игри
5. Play Sport с боулинг, мини писта с препятствия за колелета, писта за ролери, ледена пързалка, няколко тенис маси, батути, стени за катерене, гимнастически съоражения и други
6. Open Аir Sport с голяма писта за колелета, батути, въжета за катерене, лостове, място с трева и без трева, на което да има футболни врати, баскетболни кошове и волейболна мрежа 
7. Два или три тренировъчни салона
8. Смятам мола да се казва "Sport Mall"

 
      Не ви казах само за две от идеите си. Не мисля, че ще се сетите за тях. Ако имате и други идеи, можете да ги споделите при коментарите!

       

Кой е, кой е като мен? част I

     3D картички, а!?
     Не си спомням как ми хрумна тази идея, но първата 3D картичка, която направих, беше за рождения ден на майка ми. Тогава даже ѝ направих две! Вече съм направила към двайсетина, но вкъщи има само 3. Може би се досещате, че и трите са от мен. Е, едната я направихме с баща ми, но беше по моя идея. Започнахме я доста късно вечерта, но ми се доспа и си легнах преди да е довършена. Казах си, че все пак вече съм направила една картичка и няма нужда от втора. Баща ми обаче остана по-докъсно и успя да я довърши.

Картичка от мен и баща ми

Картичка от мен

Пожелание

...

 Това са картичките за 37-я рожден ден на мама. Третата картичка ще запазя за накрая. Тя е за 38-мия рожден ден на мама (последния ѝ засега). Нея ще я запазя за следващата част.

Бой с възглавници ( 2 )

      Сега, драги читатели, ще продължа със следващата глава от историята на четиримата приятели, тръгнали на дълго пътешествие, следвайки мечтите си. Но да не избързваме. Вече ви издадох какво ще се случи по-нататък, така че нека да разберете случката и в тази глава.
      Да започваме!

II глава

Бой с възглавници

      Когато тримата приятели се озоваха в дома на Рик заедно с нещата си, се насочиха към  детската стая. 

      Рик имаше и малко братче на име Наско. Братята почти не се виждаха, понеже Наско първо ходеше на детска градина, която свършваше в шест часа, а веднага след нея беше на уроци по шах. Щом се върнеше, малкият само вечеряше и си лягаше. Единствените дни, в които той не ходеше никъде, бяха събота и неделя, а тогава Рик или пишеше домашните си, или беше на плуване, или пък играеше с Мак и Бен. 
      Щом Наско се върна, Мак, Рик, Бен, Наско и майката на Рик и Наско - Жасмина, седнаха да вечерят. Жасмина беше много добра и любезна жена. 
      Бащата на Рик бе заминал и бе отишъл при майка си. 
      Вечерята бе много вкусна и момчетата лакомо я изядоха. Всички седнаха в хола пред ниската масичка и изиграха две игри, наречени "танкове". След тези игри Мак, Рик и Бен отидоха в детската стая, а Наско си легна в спалнята на родителите си. 
      Мак, Рик и Бен си направиха бой с възглавници. Рик взе лист хартия и един химикал и начерта табличка, в която трябваше да напише мястото, името и точките на всеки играч. Децата бяха решили, че за победа ще пишат 3 точки, а за загуба - 0 точки. Първи щяха да се бият Рик и Бен. Мак беше съдия и пишеше точките.
      - Старт - извика той.
      Бен по-бързо взе възглавница и успя да удари Рик по главата, но това не попречи на Рик да повали Бен на земята. В първия рунд Рик бе победител.
      - Втории рунд - каза Мак и битката започна.
      Този път победител беше Бен.
      - Според точките резултатът е равен - 3 на 3. Да намерим победителя - заяви Мак. - Ии трии, двее, еднооо, старт.
      Бен хвана една възглавница и няколко пъти удари Рик в корема. Рик се опита да се задържи, но вече бе изморен и падна. 
      - 6 на 3 за Бен - обяви Мак. - Рик, ти си съдия.
      - Да започваме! Иии старт!
      Този път Мак беше по-бързият. Той удари Бен в гърба. Бен обаче не чакаше повторение. Готов за удар, той присви колене. Наведе се и замахна към краката на Мак. Мак внезапно отскочи настрани. Замахна и повтори удара си. Бен бе повален.
      - Победител еее... - тайнствено каза Рик. - Победител е Мак!
      Когато Бен възвърна силите си, започна вторият рунд. Бен светкавично удари Мак в корема. Мак се олюля и Бен побърза да стовари нов удар върху него. Мак пристъпи с единия си крак за опора и щом Бен го блъсна с възглавницата, Мак остана на мястото си. Атакувалият бе поразен. Мак се възползва от смаяния си противник. Клекна и го удари в сгъвките на коленете. Този внезапен удар стресна Бен и със следващия си удар Мак направи така, че играчът пред него да се озове на пода.
      - Не се обезкуражавай, Бен. Успя да ме победиш. Защо да не спечелиш и този рунд?
      След тези думи финалният рунд започна. Мак вече се беше отпуснал и Бен най-сетне го победи. 
      - Браво Бен. Вече водиш. Засега си на първо място с 9 точки, Мак е на второ с 6 точки, а аз съм на трето с 3 точки. Най-малко да си на второ място.
      - Старт! - каза Бен, въодушевен от думите на Рик.
      Рик претърпя поредната си загуба. Но в следващите два рунда победи.
      - Деца, трябва да си лягате - провикна се Жасмина от долния етаж.
      Приятелите измиха зъбите си и заспаха.                                                                                                                                                                                          

Може би, честитка

      Честит 1 март!

      Пожелавам не само на тези, които четат този блог, но и на всички останали по света, много здраве, любов, късмет, щастие и много сбъднати мечти.

      Благодаря на приятелите и роднините си, които четат блога ми, на родителите на приятелите ми и на всички останали. Благодаря и на Антонина, която аз не познавам и не съм виждала, както и тя мен, но тя изпрати първия и единствения ми засега коментар, в който ме поощрява да пиша, и ми казва да следвам мечтата си!

Благодаря на всички ви!   

      

Шшшшшшшт

      Само не казвайте на майка ми за тази статия.
      Това е много кратка статия, както може би вече сте разбрали, но смятам, че ще свърши работа.
      Не знам дали майка ми ще пише статия за това, но ако ще публикува, искам да я изпреваря. Все още не е готово за статия, но ако изчакам още малко, може мен да изпреварят. Това е нов чифт обици, които са почти готови.

Недовършените обици 

 Вече ви казах, всъщност написах

   
      Мисля, че е хитро да слага сол вместо брокат и памучени топчета, и плодчета от иглолистни дървета за дръжки.
      Според мен обиците ще станат хубави, но изобщо не разбирам за какво е тази смачкана хартийка.
      Е, смятам, че ще разберете, но не в моя блог. Ако прочетете предишната ми статия, може и да се досетите в кой блог навярно ще е показано за какво служи хартийката.
      Пише го!!!

От мен чао!     

Анонимус    

Коледна приказка

      В тази статия ще разказвам за една джуджешка къщичка, която направихме с майка ми. Тази къщичка е пренадзначена за коледна украса. Моята майка също има блог и тя също е публикувала статия за джуджешката къщичка и ви препоръчвам, ако не сте чели нейния блог, да го прочетете! Блогът ѝ се казва " Сплетни зад плета " и може да го потърсите като spletnizadpleta.blogspot.com

      Да се върнем към темата.

Ето това е джуджешката къщичка.

      Тази идея хрумна на майка ми преди, мисля, че две години, докато се ровеше в интернет.
      И така, взехме един кашон и изрязахме две от страните му. Направихме покрив и залепихме по една картонена лента по средата на двете странѝци. След това направихме пода и оцветихме всичко. След като боята изсъхна, залепихме пода върху лентите и сложихме един неподострен молив за колона. 
      Остана само да я обзаведем! Сложихме за килим подложка за чаши с чай или кафе, която мама беше изплела (не за целта), но стана много добре. Направихме капаци и изрязахме местата за прозорци. След това изрязахме врата от задната страна на къщичката и леко я открехнахме. Накрая направихме камина, маса, столчета и стълби и ги наместихме на местата им. Сложихме джуджета и подаръци, за да изглежда по-коледно.
      Решихме да направим и Дядо Коледа и направихме! Майка ми направи шейна и залепихме за нея Дядо Коледа (който всъщност беше играчка за елха). После го закачихме за един гирлянд точно над къщичката, за да изглежда, че лети.

         

      Тази година ( всъщност миналата 2014 ) направих хартиена горичка и я сложих пред къщичката на джуджетата. Сложих и един дървен елен на принтера. Принтерът обаче в момента не се вижда, понеже е покрит с бял плат.
      Както и да е. Завързах част от прежда и за шейната, и за елена, за да служи като юзди...

      Сега ще ви покажа как можете да си направите такава горичка в няколко стъпки:

Какво ни трябва?
Няколко листа, ножица (за препоръчване малка, ако нямате малка - и голяма) и един молив

• Взимаме един лист и го сгъваме по формата на хартиена хармоника, като от сгъвка до сгъвка трябва да има поне 4 см.
• Рисуваме избраното от нас дърво в долната част на листа, но не започваме от края му, а оставяме 1 см разстояние и тогава рисуваме ствола. След това правим черти от двете страни на ствола, както е показано на клипчето по-долу. 
• Изрязваме получената фигура от листа и я разгъваме. 

Ако искате да направите горичката си по-голяма повторете упражнението още няколко пъти. Но не забравяйте, може да използвате употребения лист поне още веднъж.